Възможен ли е виртуалният университет?
Славомир Кирилов
В края на двадесети век в ежедневието ни започнаха да навлизат новите комуникационни технологии, които дадоха старт на редица промени в навиците на живот, такъв какъвто го познавахме до 90-те години на миналия век. От появата на първите компютри през навлизането на интернет и електронната поща хората, улеснявайки дреболии от всекидневието си като плащане на сметки за ток и парно до закупуването на хляб и недвижимо имущество, чрез световната глобална мрежа започнаха да комуникират на съвършено различно ниво. Онлайн пазаруване, онлайн комуникация, онлайн игри, онлайн банкиране, онлайн „поръчки” на бебета и сега все по-усилено коментари на тема - онлайн образование. Нормален ход на нещата и обстоятелствата, следствие от забързаното и все по-натоварено ежедневие ли ще е появата на виртуалните университети или просто заблуда, че нещо толкова свято като предаването на знание и опит може да се постигне и достигне само чрез компютъра. Възможно ли е съществуването на виртуален университет и ефективна ли би била подобна форма на образование? Какви са перспективите, оформящи се от съвременните информационни и комуникационни технологии, във висшето образование, особено при навлизането на дигиталните, онлайн, виртуални университети?
Популярно започва да става схващането, че виртуалните университети, тези абстрактни институции имат потенциала да променят цялата конюнктура на университета, каквато я познаваме до сега. Преобразяване на методиката на образование, характера на връзката студент – преподавател ще се изгради по един съвършено нов начин, а може би и цялата аура на академично образование ще се трансформира. Подобна посока предсказва Том Абел, който казва, че “студентите, пътуващи огромни разстояния да чуят лекциите на преподаватели си, сега могат да достигнат до този ресурс чрез света на Интернет” (Абел, 1998 : 606) Поставено по този начин е лесно да си представим края на университета като кампус, края на конвенционалния начин на предаване на знания, края на една вековна традиция – процес, в който традиционните институции умират бавно и сигурно.
Погледнато от една страна, дигиталната академия би била възможност за много хора, живеещи на трудно достъпни места, да получат лесно достъпно образование. От тук идва и ентусиазма на едни, които твърдят, че „границите между дистанционното и стандартното, кампус базирано, обучение ще се размият” (Джонстън, 1999:39)
Използването на комуникационни технологии като интернет и свързаните с тях технологии има потенциал да засегне радикална промяна, не само за проектиране и доставка на онлайн курсове, но също така и в начина, по който конвенционалните институции са структурирани. Безспорно, появата на интернет и по-точно WWW означава, че висшето образование вече няма да се свежда просто до академичната аула. Вместо това, учащите, които са ентусиазирани да продължат с образованието си могат да преглеждат научните лекции, докато са у дома или на работното място, независимо дали те идват от градски или селски район. Образованието, оформено чрез интернет-ресурси, не се влияе от ограничение във времето или мястото и осигурява нови средства за високо качество на дистанционното обучение и образование. "Извършва се промяна на парадигмата във висшето образование, от начина на взаимодействие факултет-ученик, срещащи се на определени места в определено време, към един метод, даващ на студентите достъп до същите ресурси в различни форми, независимо от местоположението. Това е възможно, тъй като технологиите узряха достатъчно, в подкрепа на големи промени в методиката и способа на доставяне на информация на студентите" (Бейкър, Глостър 1994:17). Резултатът от тази промяна на парадигмата „ще доведе до мрежови общества с равен достъп до знание и информация; общности и индивиди, които отговарят на една и съща учебна среда; правителство, преподаватели и частен сектор, работещи в партньорство в системата за образование и обучение; предоставяне на умения и знания, необходими за свободно и проспериращо общество в 21-ви век” (Хелми 2002:246)
Развитието на информационните технологии предостави на институциите за висше образование прекрасни възможности за овладяване на увеличаващите се разходи и разширяване на географския обхват чрез гъвкави средства. Интернет отваря нова революционна епоха чрез сложни инструменти, които могат да бъдат използвани за разпространяване на информацията и в световен мащаб, позволяващ на човечеството свободен достъп до неограничени ресурси - знания. Всички това ще улесни обучението на учащите се в различни среди. Халиуел отговаря на въпроса защо висше образователните институции следва да обмислят включването на интернет и свързаните с тях технологии в академичния процес. "Вместо да се налага хората, развиващи интернет обучението, да се задоволяват с ограниченията на отделните инфраструктури, на разработчиците на мрежата им се предоставя възможност за реализиране на нови, потенциално глобални дигитални ресурси, въз основа на достъпност, гъвкавост, алтернативни начини за комуникация и така нататък"(Халиуел 2000:9). Този стремеж е реализиран от множеството традиционни институции, които започват да се адаптират към тези футуристични технологии в техните образователни дейности на и извън университета. В същото време виртуалните университети са родени да започнат нова ера на модернистични институции и да се конкурират с традиционните институции чрез разширяване на обучението. Достъп до всеки потенциален, учащ се, с интернет връзка навсякъде по земното кълбо. Това не е изненадващо, следователно първата и основна целева група на тези образователни мисии са учащите, които са били отклонени от техните възможности за висше образование поради лични или социални причини, били те институционални разпоредби, транспорт или географски трудности, икономически или културни бариери.
Терминът "виртуален университет" е сравнително нов, но въпреки това дистанционното обучение показва бърз растеж, използвайки съвременни информационно-комуникационни технологии в предоставяне на обучение и извън университета. Това е нов формат на организационна структура, която се приема, за да бъде сходна по основните си функции, като преподаване, администриране, подпомагане и научни изследвания, съпоставен с конвенционалните институции. Разликата е, че тя предлага курсове и обучение, програми чрез интернет и свързаните с тях технологии, позволяващи на бъдещите учащи да имат възможност да учат в техните собствени темпове, пространство и място. В литературата, някои автори се опитват да определят концепцията за виртуален университет. Уилсън описва виртуалния университет като "този, който губи много или цялата географска геометрия (географски виртуалност) ... и (тя) прави най-доброто използване на виртуалните способности”(Уилсън 2004:4). Уилсън отбелязва по-нататък, че географска виртуалност представлява следствие от прилагането на технологии и очевидно цели, а виртуалната способност представлява най-ефективното използване на тази технология в изграждането на по-високи нива на възможност в един университет. Според Корнфорд, виртуален университет е университет без да стени, които се разглежда като "институция, която е способна да се освободи от географските граници на корпуса с помощта на новите комуникационни технологии, свързващи учащите, потенциалните учащи се, преподавателите, изследователите, бивши възпитаници, работодатели, изследователски финансиращите организации и администраторите в гъвкава непрекъснато променяща се мрежа”(Корнфорд 2004:10). Уитингтън определя виртуалния университет като нещо, което осигурява висше образование на студентите чрез World Wide Web. Той заяви още, че това включва нови, но пълноправни институции, предлагащи дистанционно обучение и инициативи в рамките на съществуващите традиционни институции. Дейвис посочва, че "един виртуален университет трябва да бъде истински университет, предлагащ възможности за подобен род обучение. Това трябва да бъде преди всичко една мрежа за учене през целия живот, която отговаря на новите потребности за учене на новия век"(Дейвис 1998:10) Видното от горните определения, че терминът "Виртуален университет" е описан и определен по различни начини. Въпреки това, може да се наблюдава, че концепцията за виртуален университет предполага следните общи характеристики:
· Използването на усъвършенствани ИКТ ще са основен двигател върху концепцията за виртуален университет.
· Появата на виртуален университет е получен от спешната необходимост да се придобият знания и умения.
· Сътрудничество и комуникация са съществените елементи на виртуалния университет.
· Мисията на един виртуален университет е да увеличи образователните възможности.
· Организационните структури на виртуален университет могат да бъдат представени в различни модели.
Всичко това от една страна са малка част от плюсовете, който един въображаем виртуален университет може да притежава. От другата страна обаче стой един огромен недостатък – лектора. Все още няма технология, която да може да се докосне до умението на един учител. Умението на лектора да предава своята страст, да заразява с талант, да вдъхновява действие. Също както музиканта и песента. Не са нотите, а твореца. Аналогично можем да гледаме на филм колкото си пожелаем някои любим град, но чувството да си там е съвършено различно. Поради тази причина се казва, че не е съдържанието на лекцията, а лектора, които ти го представя по вдъхновяващ начин.
Ключови думи: виртуален университет, мобилна работа, мрежови общества, дистанционно обучение
Библиография:
1. Абел, Том (1998) Академията в мрежовото общество, „Фючърс”, Лондон
2. Джонстън, Стив (1999) Промяна към гъвкави преподавателски подходи, Лондон
3. Глостър А. и Бейкър У. (1994) Движейки се към виртуалния университет, „Ефект”, Бостън
4. Хелми, Ашлийн (2002) Предимства и недостатъци на онлайн образованието, „Интернет”, Австралия
5. Халиуел, Джулиан (2000) Елементарно, колкото е възможно. Сложно, колкото е необходимо, „ Мирейва”, Шефилд
6. Уилсън, Алан (2004) Виртуален университет?, „Перспектива”, Лийдс
7. Корнфорд, Джеймс (2004) Пространство, място и университет, „Перспектива”, Лийдс
8. Дейвис, Дейвид (1998) Виртуалният университет – учещ се университет, журнал библиотека Емералд, Великобритания
Интернет източници:
1. http://www.emeraldlibrary.com/brev/08610da1.htm
2. http://www.ncl.ac.uk/curds/vuniv/JCLA.pdf